Най-голямото българско село в България гъмжи от хора и е по-населено от 158 града
Айдемѝр е най-голямото село в България по население с непрекъснат адрес – 6588 поданици, и второ по население с сегашен адрес – 6177 души към 15 септември 2022 година То се намира в Североизточна България, в община Силистра, област Силистра.
Ако беше град Айдемир щеше да е по-голям от 158 града в България и щеще да се подреди към Пирдоп и Девня в класацията по население.
География
Селото се намира на 2 km южно от река Дунав и на 6 km западно от центъра на Силистра. Разположено е в Айдемирската равнина, има обща повърхност 1115 дка.
Състои се от 3 части – Татарица (западната част), Айдемир (централната част) и Деленки (източната част). Татарица е обитаема с потомци на донски казаци, старообредци. Само на 200 метра източно от Деленки е западната индустриална зона на Силистра.
История
Село Айдемир поражда през османското господство. Присъединеното (1955) село Татарица е учредено от донски казаци старообредци (наречени по-късно липовани), избягали след църковните промени на патриарх Никон от 1652 – 1666 година и потушеното Булавинско въстание в Руското царство от 1707 – 1708 година
Айдемир се загатва в османски документи от 1620 година като Айа (Ая) Тимур (в превод: Свети Тимур), от 1675 година като Айдемир, от 1792 година като Айтемир. За прочут интервал селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг.
По Букурещкия кротичък договор (1913) селото остава в румънска територия. В непосредственост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър през 1924 година.
Айдемир е върнат на България по Крайовската спогодба (1940).
Село Татарица е присъединено към село Айдемир през 1955 година. Айдемир е смесен със Силистра от 24 ноември 1970 година, обособен е като независимо село от 2 март 1976 година. Село Айдемир е административен център на едноименната община Айдемир (или Айдемирска община), съществувала през интервалите:
28 септември 1949 – 13 декември 1958 (в Силистренска околия, Русенски окръг);
7 март 1959 – 24 ноември 1970 (в Силистренски окръг);
2 март 1976 – 26 декември 1978 (в Силистренски окръг)
Ако беше град Айдемир щеше да е по-голям от 158 града в България и щеще да се подреди към Пирдоп и Девня в класацията по население.
География
Селото се намира на 2 km южно от река Дунав и на 6 km западно от центъра на Силистра. Разположено е в Айдемирската равнина, има обща повърхност 1115 дка.
Състои се от 3 части – Татарица (западната част), Айдемир (централната част) и Деленки (източната част). Татарица е обитаема с потомци на донски казаци, старообредци. Само на 200 метра източно от Деленки е западната индустриална зона на Силистра.
История
Село Айдемир поражда през османското господство. Присъединеното (1955) село Татарица е учредено от донски казаци старообредци (наречени по-късно липовани), избягали след църковните промени на патриарх Никон от 1652 – 1666 година и потушеното Булавинско въстание в Руското царство от 1707 – 1708 година
Айдемир се загатва в османски документи от 1620 година като Айа (Ая) Тимур (в превод: Свети Тимур), от 1675 година като Айдемир, от 1792 година като Айтемир. За прочут интервал селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг.
По Букурещкия кротичък договор (1913) селото остава в румънска територия. В непосредственост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър през 1924 година.
Айдемир е върнат на България по Крайовската спогодба (1940).
Село Татарица е присъединено към село Айдемир през 1955 година. Айдемир е смесен със Силистра от 24 ноември 1970 година, обособен е като независимо село от 2 март 1976 година. Село Айдемир е административен център на едноименната община Айдемир (или Айдемирска община), съществувала през интервалите:
28 септември 1949 – 13 декември 1958 (в Силистренска околия, Русенски окръг);
7 март 1959 – 24 ноември 1970 (в Силистренски окръг);
2 март 1976 – 26 декември 1978 (в Силистренски окръг)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ